с.Смоличано-райско кътче в Осоговската планина

Село Смоличано са намира в община Невестино,област Кюстендил.Разположено е по течението на река Елешница, в югоизточните склонове на Осоговска планина,в областта Пиянец. Растоянието до село Невестино е 20 км.

Селото е пръснато на 17,отдалечени една от друга махали.Средната надморска височина е 632м.Населението му наброява 35 души (2008г.).
Селото не е много старо,прадедите и дедите на днешните селяни се заселили тука на "турска" земя.Говори се , че Чорбаджийхска махала е най-старозаселената в селото-около 150 години преди Освобождението.Педполага се ,че по-рано тук е имало селище,чието население се изселило бягайки от турците.Селото винаги е било в пръснат вид.
Среща се в турски регистър от 1605 г. като Исмуличие. Запазено е пред
ание, че в далечното минало станал пожар в близката борова гора, при който изтекла много смола, поради което село било наречено Смолица, а жителите били наричани "смоличане", а по-късно името се променило на Смоличано.
Друга версия за възникване името на селото е свързана с каменните въглища,които местните хора наричали смолнати камъни.В селското землище е открита стара каменовъглена мина.
Селището не е бедно на старини: намирани са стари гробове с тухлени плочи,зидове от старо селище,големи връчви(кюпове,делви) до 500 литра вместимост,намирани са и монети,старата чешма-Мраморна в Цековска
махала,"градището" със запазени очертания с размери 150 Х 20м. и др.негоПрез тече богатата на пъстърва, най-дълга и най-голяма Осоговска река-Елешница,извираща от връх Руен и вливаща се в р. Струма край с.Четирци

На десния бряг на реката, сред буйна храстовидна растителност и стръмни бигорови скали, едва едва в местността “Манастира”църцорят водите на вече каптираните 2 карстови извора ,чиито струйки образуват водопада “Света Ана”. Преданието говори, че в тази красива местност представляваща съчетание на прекрасни ливади, бълбукащи чисти питейни води и вековни орехови и церови дървета е съществувал манастир изгорен и унищожен по време на потурчването на българите /1648 - 1687/.
По-малкият от изворите е вграден в параклис, тачи се като лечебен и още по време на турското робство са идвали хиляди болни от Източна Македония, за да търсят изцеление.
Съгласно легендата, произхода на двата извора е свързан с трагичната съдба на единствената, тачена и уважавана между деветте си братя и сестри Яна. От завист обаче, най старата снаха Павлевица приписвала на зълва си Яна най-страшни за времето си обвинения - изпуснала да изтечат девет бъчви с вино и десета с люта ракия, че влезла в девет яхъра и убила деветдесет коня. Братовата обич към единствената сестра Яна въпреки, обаче страшните обвинения останала напреклонна. Злобата на Павлевица надделяла и над майчините и чувства.За да обвини пък зълва си, убива мъжкото си дете. Едва тогава бащините чувства надвиват над братовите и Яна била разсечена на четири дела и разхвърляна на четири страни. Там гдето паднали Янините руси коси, там изврели два студени кладенеца.
В непосредствена близост до изворите през 1966 година е изградена хубава чешма с 12 чучура, а недалеч от нея извисяват снага три грамадни ореха. Най - големият от тях е висок около 23 м. с диаметър при основата на 1 м.височина 4 м. Общата корона на орехите обхваща площ от около 800 кв.м.
Красотата на района се допълва и от вековния цер извисяващ се на около 22 м. височина и с обиколка при основата около 420 см. На около 600 см. височина цера се разклонява на три основни клона с дебелина около 70 - 80 см. Засега поставената на него табелка “Вековно дърво” го предпазва от нежелани посегателства.
Любителите на археологически ценности също има какво да видят в околностите на селото.Останки от късноантичен крепостен зид личат на рида на около 1 км.източно под Бачовска махала, на левият бряг на р.Елешница. Останките - зид от ломени камъни споени с хоросан, счукана керемида и дребни камъчета са достъпни от север.Подобни останки - от античен некропол има в местн.”Побиен камък”, от късноантична гробница в местността “Димкови воденици” и пр.